Психосинтезът е:

  • Холистичен и интегрален подход в научната психология и терапия.
  • Духовно ориентирана психология - дълбоко позитивен метод, насочен към висините в човешката психика.
  • Метод, чрез който индивида е способен да свърже (осъзнае и помири) противоборстващите сили, идващи от дълбините (подсъзнанието) и висините (свръхсъзнанието) в психиката си, чрез съзнателното действие на Аз-а.
  • "Една психология с душа" (наричан така от някои съвременни автори)
  • Възглед, помиряващ крайно "материалистичните" (позитивистки и редукционистични в методологията си) и крайно "духовните" ( масовите "ню ейдж" течения) психологични светогледи.
  • Отворена за развитие психологична система.
psicosintesi_Assagioli
Motto

Мото на Психосинтеза

"Единствения изход е пътят нагоре."

Основните идеи, които отличават Психосинтеза от останалите съществуващи психологични подходи са:

  • Ясно изградена концепция за психичната структура.
  • Идеята за Трансперсоналния (Висш, духовен) Аз, като вътрешна природа на личностния Аз (Его-то).
  • Идеята за Волята като вътрешна, Централна сила на индивида.
  • Концепцията за субличностите
  • Определя 7 основни функции на психиката - усещане, чувстване, въображение, желание, мисъл, интуиция, воля.

Прилики с други психологични подходи:

  • Фокус върху вътрешния потенциал на индивида.
  • Фокус върху висшите състояния на психиката - радост, творчество, вдъхновение, любов, възторженост и пр.
  • "салутогенеза" вместо "патогенеза" в методологията си.
  • Пряка връзка между: "Психосинтез"(Асаджоли) - "Процесът на индивидуация" (Юнг) - "Себеактуализация" (Маслоу).

Етимология:
Синтез, Synthesis (гр. syntithenai) -
"в едно цяло"
от syn - "заедно" и tithenai - "поставям, място"

"Психосинтез – това е преди всичко динамична, драматична концепция на нашия психичен живот, представляващ непрекъснато взаимодействие и борба на множество различни, в това число противодействащи сили с обединяващ център, който постоянно се опитва да ги управлява, да ги съгласува и да ги използва. Освен това психосинтезът използва множество методики на психологическото въздействие, насочени отпървом към развитието и усъвършенстването на личността, а после към хармонизация на отношенията ѝ с Аз-а и все по-пълното обединение с него. Тези две фази могат да се нарекат съответно „личностно“ и „духовно“ психосинтезиране. В зависимост от областта и целите на приложението, психосинтезът служи или може да служи като:

1. Метод за самостоятелно обучение и Себеосъществяване
за тези, които не желаят да остават роби на вътрешните фантазми и външните влияния; които не желаят повече да приемат пасивно участие в играта на собствените психически сили.

2. Метод за лечение на психически и психосоматични разстройства -
обусловени от остър конфликт между различните групи съзнателни и безсъзнателни сили, или пък от мъчителните, дълбочинни кризи, които нерядко предшестват фазата на Себеосъществяването, но значението на които пациентът сам ненапълно разбира, или е неспособен да оцени по подходящ начин.

3. Метод на интегрално възпитание, което служи не само за развитие на различните способности на детето или юношата, но и му помагат да намери и осъзнае своята истинска духовна природа и да построи под нейно ръководство хармонична, ярка и ефективна личност."

из "Психосинтез - Теория и Практика", Р. Асаджоли

 

bg_BGBulgarian
bg_BGBulgarian