Структура на психиката

Карта на психиката

Роберто Асаджоли
из „Динамична психология и психосинтез“ 

„За да илюстрираме концепцията на Психосинтеза за строежа на човешкото същество, ние ще се възползваме от приложената по-долу схема. Разбира се, това е едно схематично и крайно опростено изображение, способно да дава само структурно, статично, едва ли не „анатомично“ представяне на строежа на нашия вътрешен свят, и не показва динамичния му аспект, който е по-важен и основен.

Обаче тук, както във всяка наука, стъпките трябва да са последователни, а уточненията да са постепенни. Имайки работа с такава сложна, пластична и неуловима реалност, като нашия психичен живот, е важно да се концентрираме върху големите идеи и основните отличителни черти. В противен случай многочислените детайли могат да засенчат от нас цялостната картина и да ни попречат да осъзнаем значението, предназначението и ценността на различните ѝ части.

С отчитане на тези уговорки и ограничения картата на нашия вътрешен свят изглежда по следния начин:

Карта на психиката

НИСШЕ НЕСЪЗНАВАНО
Към него се отнасят:

– Простите, но видими форми на психическата дейност, управляващи живота на тялото; разумното съгласуване на телесните функции.
– Основните влечения и примитивните подбуди.
– Многочислените комплекси, носещи силен, емоционален заряд, останали от близкото и далечно минало, индивидуални, наследствени и атавистични.
– Сънища и дейности на въображението от елементарен и нисш характер
– Различните патологични проявлния като фобии, натрапливи идеи и подбуди, параноя.
– Определени спонтанни и неконтролируеми парапсихически способности.

СРЕДНО НЕСЪЗНАВАНО

Тази област се състои от психическите елементи, сходни с тези на бодърстващото съзнание и свободно проникващи в него. Тук протича усвояването на получения от нас опит, подготовката за бъдещи дейности, както и голяма част от теоретичната и практична работа на интелекта, на въображението, на художественото творчество от средна степен и със средна стойност. Тук, преди да се родят в светлината на съзнанието се зараждат, развиват и съзряват плодовете на всекидневната дейност на нашия ум и въображение.

ВИСШЕ НЕСЪЗНАВАНО ИЛИ СВРЪХСЪЗНАТЕЛНО

От тази област ни се явяват висшите форми на интуицията и вдъхновението: художествено, философско или научно; гениалните творения, етичните „императиви“, стремежите към алтруистични действия. Това също така е източник на състоянието на съзерцание, просветление и екстаз. Тук се таят висши парапсихически функции и духовни енергии.

ПОЛЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Този не точен, но понятен и пригоден за практически цели термин означава непосредствено осъзнаваната от нас част на личността ни. Непрекъснатият поток на усещанията, на образите, мислите, чувствата, на желанията и влеченията, достъпни за нашето наблюдение, анализ и оценка.

СЪЗНАТЕЛЕН „АЗ“

Аз-ът, който представлява точката на чистото самосъзнание, често се бърка с току що описаната част от съзнателната личност, но в действителност те са съвършено различни. В това може да се убедим по пътя на интроспекцията. Изменчивите съдържанияна нашето съзнание (усещания, мисли, чувства и т.н.) – е едно, а Аз-ът, центърътна нашето съзнание –  е друго. Съществуващото между тях различие в някакъв смисъл напомня различието между осветената зона на екрана и проектираните върху нея изображения.

Обаче хората, които просто се оставят на течението и не се затормозяват със самонаблюдение не виждат тази разлика– те пасивно плуват на повърхността на „мисловния поток“, отъждествявайки себе си с всяка последваща вълна, със сменящите се съдържания на своето съзнание. Оттук идва и горепосоченото объркване.

ВИСШ АЗ

Съзнателният „аз“ като правило не само е потопен в потока от съдържанията на съзнанието, но видимо съвсем изчезва, когато ние заспиваме, припадаме, намираме се под въздействието на хипноза. Но когато се събуждаме или идваме в съзнание, „аз“ по тайнствен начин се появява отново, неизвестно как и откъде. Този факт ни кара да предположим, че зад или над съзнателния „аз“ съществува истински Аз, постоянен център, от който „аз“-ът се възвръща в съзнанието. Позицията им и връзката между тях е посочена на схемата от върха до центъра на полето на съзнанието (съзнателен аз), свързани с пунктирана линия със звездата, поставена върху цялата личност, както съзнателна, така и несъзнателна (трансперсоналния Аз).
Висшият Аз в никакъв случай не трябва да се смесва с фройдовскoто Суперего – „Свръх-аз“, което според теориите на Фройд представлява не действителен „аз“, а изкуствен продукт. Висшият Аз се отличава също и от всички феноменологични концепции за Аза, егото.

За да изясним дали действително съществува „Висшият Аз“ можем да минем по различни пътища. Много хора, които са изпитвали по-голямо или по-слабо положително, съзнателно постижение на Аз-а са приравнявали това преживявяне по ниво на достоверност към преживяването на пътешественик, стъпил на по-рано неизвестна земя. Подобни свидетелства могат да се намеря в „Космическото съзнание“ на Р. М. Бак, в книгата „Третият органон“ на П. Д. Успенски, в „Мистицизма“ на Андерхил и в други книги. „Аз“-ът може да се осъзнае не само спонтанно, а и също благодарение на използването на различни методи за медитация и концентрация, например „процесът на индивидуация“ на Юнг, „пробуденият сън“ на Дезуал, прийомите на Раджа Йога и т.н.

Освен това има и поддръжка от страна на такива философи като Кант и Херберт, които са провели ясно разграничение между емпиричното его и ноуменалния, реалния Аз. Всичко това показва, че Азът съществува в една реалност различна от тази на психологическите и физиологични явления и не е подложен на тяхното влияние, но неговото влияние би могло да промени из основи нашето психофизическо състояние. Очевидна е духовната и възпитателна важност (както теоретична, така и практична) на приемането на Аза и на използването на горепосочените методи за придобиване на ясно съзнание за него.

КОЛЕКТИВНО НЕСЪЗНАВАНО

Човешките същества не са откъснати едно от друго. Те не са „монади без прозорци“ както е считал Лайбниц. От време на време човек може да изпитва субективно чувство на откъснатост, уединение, но абсолютизиращите този факт екзистенциални концепции не съответват на действителността нито в психологически, нито в духовен план.

Външната линия на овала на диаграмата трябва да се разглежда не като отделяща, а като разграничителна. Следва да я разглеждаме като аналог на клетъчната мембрана, която обезпечава постоянна активна обмяна на веществата между организма и клетката. Между нас и другите хора през цялото време протичат процеси на „психическа осмоза“. Протичат също и между нас и обкръжаващата ни психическа среда. Последната съотвества на това, което Юнг нарича „колективно несъзнавано“. Но той не е дал ясно определение на този термин, отнасяйки към него различни и даже противоположни по своята природа елементи, като примитивните архаични структури, наред с висшата, новаторска дейност от свръхсъзнателен порядък.

* * *

Приведената по-горе диаграма ни помага да съгласуваме два факта, които на пръв поглед ни се струват взаимно изключващи се:

1. Видимата двойнственост – струващото ни се наличие у нас на два „аз-а“. В действителност на диграмата са показани като че ли два „аз-а“, защото личния „аз“ обикновено не осъзнава другия „аз“ и даже отрича съществуването му. Другия, обаче, истинския Аз е скрит и не се проявява в нашето съзнание непосредствено.

2. Действителното единство и единението на Аза . В действителност няма два „аз-а“, две независими и обособени същества. Има само Аз, който се проявява на различни нива на съзнателност и самопостижение. Отражението е отделено от източника на светлина, но няма собствена и автономна субстанциалност, не е друга светлина.

Дадената концепция за структурата на вътрешния свят на човека включва в себе си и съгласува, събирайки заедно резултатите на различни наблюдения и експерименти. Тя ни позволява много по-пълно и дълбоко да разбираме драматичните колизии на нашия живот, с неговите конфликти и проблеми, но и показва и средствата за разрешаването им, набелязвайки пътя към Себевладеенето и вътрешната свобода.“

 

 

Съставител: Стелиян Славов
Превод от италиански: Лиляна Чернин
Превод от руски: Георги Бяндов

Използвана литература:
1.Асаджоли, Роберто, Психосинтез: теория и практика., Москва., 1994.
2. Assagioli, R., Psychosynthesis: A Manual of Principles and Techniques. Nеw York.: Hobbs, Dorman & Co., 1965.
3. Assagioli R.: Principi e Metodi della Psicosintesi Terapeutica, Edizioni Astrolabio Ubaldini Roma, 1973.
bg_BGBulgarian
bg_BGBulgarian