Биография

1888, 27 Февруари
Роберто Марко Грего е роден във Венеция в еврейско семейство с родители:БиографияЕлена Каула (Александрия, 1863) и инжeнер Леоне Грего (Верона, 1850-1890), омъжили се на 2 Април, 1882.

1888, 8 Ноември
Баща му Леоне умира във Венеция.

Роберто се разболява, постъпва в болница, където е лекуван от д-р Емануел Асаджоли Тодеско (1854)

1891, 15 Ноември
Майката на Роберто се омъжва за д-р Емануел Асаджоли Тодеско. Заедно се местят да живеят на ул. Emanuele (сега Strata Nova) във Венеция.

1903
15 годишния Роберто прави ранните си публикации в “Журналът на Венеция” („Giornale di Venezia“)

1904
На 16-годишна възраст се дипломира от гимназия Фоскарини.

През есента семейството се премества във Флоренция и Роберто е приет във Факултета по Медицина Биографияпри Института за академични изследвания.

1905-1907
Заедно с Джовани Папини и Джузепе Презолини, Асаджоли допринася за развитието на списание “Леонардо” – литературно средище на млади Флорентийски интелектуалци.

1906-1909
Асаджоли пише статии в „Rivista di Psicologia applicata“ (“Журнал по Приложна Психология”). В издание 2 от Март/Април 1906 той публикува “Ефектите на смеха и тяхното педагогическо приложение”, подтикнат от прочита на “ Остроумието и отношението му към несъзнаваното” на Фройд.

Започва да пътешества. В Рим посещава Теософски групи и разширява обхвата на интересите си, като взема участие в сеансите на Еусапия Паладино и изучава индийска философия.

1907
Започва да подготвя своя тезис в психиатричната клиника Бургхьолцли в Цюрих, заедно с Карл Г. Юнг. Тук се запознава и с Ойген Блойлер. Скоро след това Асаджоли става член на Фройд обществото в Цюрих.

1908
Участва в Международната конференция по История на Религиите в Оксфорд и в Международния Конгрес за Морално Образование в Лондон. Представените му доклади са публикувани в журнал “Наука”

Посещава курсове на Емил Крепелин в клиниката по нервни разстройства в Мюнхен.

1908-1910
Изкарва стаж при Проф. Е. Танци в психиатричната клиника С. Салви във Флоренция.

Роберто Асаджоли пише за списание “La Voce” (“Гласът”),основано от Г. Презолини и Г. Папини.

Превежда „Scritti e Frammenti del Mago del Nord“ („Писания и фрагменти на Магьосника на Севера”) на Й.Г. Хаман за поредицата „ Мистик”, създадена от Дж. Презолини и подпомагана от Б. Кроче.

1909
Участва в дейностите на Biblioteca Filosofica (Философската Библиотека) с лекции и дискусии; става активен член на Кръгът по Философия, част от Италианското Философско Общество.

В списание „Rivista di Psicologia Applicata“ се публикува статията му „La psicologia delle idee-forze e la psicagogia“ (Психология на идеите – сили и психогогика), а списание „Гласът“ публикува „Per una moderna psicagogia“ („За съвременната психогогика“), в която той представя визията си за човека, съдържаща в зародиш ключови точки от Психосинтезата.

Биография

1910
Публикува в “Гласът”: „Le idee di S. Freud sulla sessualità“ (“Идеите на З. Фройд за сексуалността”) – коментар върху “Три есета за Теорията на Сексуалността” от З. Фройд.

Участва във Втората Психоаналитична Среща в Нюрнберг, на която сред присъстващите били З. Фройд, К.Г. Юнг, С. Ш. Ференци, К. Абрахам, О. Блойлер, О. Ранк и Л. Бинсвангер. Пише рецензия за Списанието за приложна психология и става член на Международната психоаналитична асоциация

Италианското Общество по Психология е основано във Флоренция. Асаджоли е един от първите 53 членове.

1 Юли
Обсъжда тезата си върху Психоанализата с Проф. Евгенио Танзи. В своята теза Асаджоли за пръв път представя концепцията си за Психосинтеза.

Участва във Флоренция в Първата италианска конференция по сексуални въпроси с доклада: “Трансформация и сублимация на сексуалната енергия”.

1911
Участва в Международният Конгрес по Психология в Болоня с доклад върху “Подсъзнанието”.

1912
Основава и финансира издаването на списание за психологични изследвания “Psiche”, с редактори Санте де Санктис, Енрико Морсели и Гидо Вила. Списанието излиза два пъти месечно в продължение на 4 години. Във второто издание е публикуван първия италиански превод на “Психоаналитичният метод” от З. Фройд. Списанието продължава живота си през 1960, но само с три броя.

През същата година Асаджоли допринася и за развитието на руското списание “Психотерапия”

1913
Заедно с останалите учени, работещи върху списание “Психе”, Роберто Асаджоли основава “Флорентински Кръг за Психологически Изследвания”.

Биография

1915
През Първата световна война той служи като офицер-медик.

През 1915 Асаджоли е вицепрезидент на Неврологичния Център в Анкона (Ancona Neurological Centre.)

1920
Отваря работен кабинет във Флоренция.

Основава групата “Флоренция” при Независимия Теософски Съюз, с което става и неин президент.

1922, 12 Август
Във Флоренция се жени за Нела Чиапети.

Биография
1923, 12 Септември
Ражда се синът им – Иларио Франческо Асаджоли.

Р. Асаджоли е един от редакторите на “Ултра” – списание за духовни изследвания и проучвания.

1925
Семейството на Асаджоли се мести в Рим на ул. Антонио Босио, 15 (via Antonio Bosio). Къщата се превръща в средище на Независимия Теософски Съюз (Independent Theosophical League), група “Рим”.

Основава в Рим Институт за Култура и Терапия на Психиката. През 1933 се преименува на Институт по Психосинтез.

Случайно среща Рабиндранат Тагор по време на неговото пътешествието из Италия.

1926-1938
Пътува из Европа и Америка, с което разширява мрежата си от международни приятелства. По същото време той засилва развитието и разпространението на Психосинтеза.

1928
Интересите на Асаджоли в езотеричните изследвания и вътрешния стремеж го водят към присъединяването му в Школата на Арканите – група, основана от Алис Бейли, с която той започва връзка на силно и дълбоко сътрудничество и духовно приятелство.

1930-1931
През лятото той е в Аскона /Ascona (CH)/, в център Еранос, където се запознава с Алис Бейли.

1934
Сътрудничи с Полското списание „Wiedya Duhowa“.

1936
Дейн Ръдиар e негов гост във Вила Серена /Villa Serena/ – неговата “красива къща на хълмовете над Флоренция”.

1938
Фашисткият режим постановява затварянето на Института по Психосинтез, обвинявайки го в пацифизъм. Домът на Асаджоли е претърсен, библиотеката му е частично унищожена и са изгорени няколко брошури.

1939
Като евреин, той се отказва от участието си в Теософското Общество. По същото време обществото е затворено от режима.

1940
Премества се да живее в Кианти, между Каполона и Вила Серена.

1940 – пролетта
Арестуван е във Вила Серена, с обвинение в пацифизъм и прекарва три месеца в затворът в Regina Coeli. Това му преживяване го вдъхновява да напише статията “Свобода в затвора”. В мигът на написването ѝ той е пуснат на свобода.

1945
Асаджоли купува къща на ул. Сан Доменико (via San Domenico) във Флоренция, която се превръща в място на вдъхновение. Там, той ще развие, задълбочи, осветли, приложи и разпространи своята мисъл. Мястото след време ще се превърне в притегателен център за срещи, лекуване и развитие на студенти, пациенти и сътрудници от различните краища на света.

Пише въведението към Йога Сутрата на Патанджали.

1946
Той реконструира Института по Психоситнез във Флоренция. В края на 50-те години института окончателно се установява на ул. Сан Доменико, 16.

След паузата, причинена от войната, Асаджоли започва да пътува из Европа и Щатите за културни, психологически и духовни контакти. Дейностите му се засилват чрез нови инициативи, публикации, лекции, конференции и участия в национални и международни срещи.

1949
Лондон: Среща на Школата на Арканите. Асаджоли представлява Италия.

1950, Април
Той основава Италиански Съюз за Прогресивен Юдаизъм, придържайки се към “Световния съюз за прогресивен юдаизъм”

Май
По време на срещата на Школата на Арканите в Швейцария, той обявява намерението си за създаване на група за творческа медитация върху законите и принципите на новата епоха. През последвалите години той работи усърдно за реализирането на проекта и разработването на материала, като поддържа близки контакти със сътрудници от Sundial House в Търнбридж Уелс, Англия. И до днеш днешен групата си остава активна на международно ниво.

1951, 6 Ноември
Синът му, Иларио е тежко болен с белодробна туберкулоза. Състоянието му се влошава заради трудностите, преживяни по времето на бягството от Нацисткото преследване. Иларио умира във Флоренция на 28 годишна възраст.

1956
Първи Международен Конгрес по Психосинтез в Nussa (Capolona house), възстановена след войната.

В началото на 1956 Асаджоли е съветник в Училището за Езотерични Изследвания (където той е член от основаването), с местонахождение Ню Йорк.

Втори международен конгрес по Психосинтез в Каполона. Присъстват Херман Кайзерлинг и представител на Ерих Фром. Тези международни срещи продължават да се провеждат ежегодно на различни европейски локации до 1968, с което спомагат за разпространяването и подпомагането на Психосинтеза в Европа. По това време Асаджоли е ангажиран със заздравяването на международните отношения и контакти с въздигащите се Хуманистична и Трансперсонална Психология, сътрудничейки по различни поводи с А. Маслоу.

В Щатите той създава Фондацията за Изследвания по Психосинтез (Psychosynthesis Research Foundation) във Валми, Делауеър. По-късно седалището му бива преместено в Ню Йорк.

1958-1960
Асаджоли започва да събира материали за подготовката на “Принципи и методи на Терапевтичния Психосинтез”, която ще бъде публикувана за пръв път на английски от “Фондацията за Изследвания по Психосинтез” през 1965.

1959
Роберто Асаджоли отваря в Париж “Център по Психосинтез”

1960
Центърът в Атина е учреден. Преведени са и издадени на гръцки език негови публикации върху Психосинтеза.

1961
“Институт по Психосинтез”, Флоренция е формално учреден с централен офис регистриран на ул. С. Доменико 16. През 1965 ще бъде фондация с нестопанска цел.

Асаджоли участва в Пети Международен Конгрес по Психотерапия във Виена с доклада: “Психосинтез и екзистенциална психотерапия”.

1962
Той участва в „Semaine de Psichosynthèse“ във Вири-Шатийон, близо до Париж.

1963
Създава във Флоренция „Centro Incontri e Collaborazione Soccorso Telefonico“ (Център за срещи и съвместна работа – Телефонна помощ).

Институтът във Флоренция организира конференция, посветена на високо надарените деца.

Дейностите на Института по Психосинтез стават все по-интензивни и организиращи. В Италия отварят врати множество центрове: в Рим (1967), в Болоня (1969), в Перуджа (1970), в Падуа (1974).

1964
Р. Асаджоли участва в Шестият Международен Конгрес по Психотерапия, където представя доклад: “Синтезата в Психотерапията”.

1965
Асаджоли води срещата на членовете от ръководството на групите по творческа медитация в института за висше образование Глион в Монтрьо, Швейцария.

Биография

1966
Пише рецензията „Verso la Luce“ („Към светлината“) под псевдонима Консидератор.

Публикува текстът: „Psicosintesi – Armonia della Vita“ (“Психосинтез – за Хармония в Живота”), изд. Mediterranee, Рим.

С името „Asociación Argentina de Psicosíntesis“ в Буенос Айрес, Аржентина, се ражда Център по Биопсихосинтез.

1967
Провежда се Пета Международна Среща по Психосинтез по време на Първата Международна Седмица по Психосоматика в Католическия Университет в Рим.

Асаджоли говори върху темата :”Психосоматична Медицина и Биопсихосинтез”.

1969
Претърпява операция.

В Калифорния се учредява Център по Психосинтез.

1970
Центърът „Recherche et Rencontres“ в Париж организира Конгрес по Психосинтез, където присъстват директорите на италианските центрове, заедно с представители от Америка, Швейцария и Франция.

Биография

1972
Асаджоли среща Лама Говинда в Калета.

В Монреал е официално учреден “Канадски институт по Психосинтез”.

1973
Умира жена му, Нела Чиапети.

Книгата „Principi e metodi della Psicosintesi Terapeutica“ (“Принципи и Методи на Психотерапевтичният психосинтез”) е публикувана на италиански от изд. Astrolabio, Рим.

Книгата “Действието на Волята” (The Act of Will) е публикувана на английски от изд. Viking Press, Ню Йорк. На италиански изданието ще се появи от изд. Astrolabio през 1977, след смъртта на Асаджоли.

В този период Асаджоли събира материалите на трансперсонална тематика, които е трупал през годините. Те ще бъдат публикувани след смъртта му като “Трансперсонално Развитие” („Lo sviluppo Transpersonale“), изд. Astrolabio, Рим, 1988

Институтът по Психосинтез открива в Каполона Летният Център с името “Вила Иларио”

Декември
Създава се S.I.P.T. (Società Italiana di Psicosintesi Terapeutica – Италианско общество по терапевтичен психосинтез).

1974
През пролетта, Английският Център по Психосинтез, Лондон – отваря врати.

23 Август, призори
На 86-годишна възраст Роберто Асаджоли завършва земния си път в Каполона, обграден от преданите си ученици.

източник

bg_BGBulgarian
bg_BGBulgarian