Едно публикувано писмо от Юнг до Фройд разкрива желанията на Асаджоли да внесе психоанализата в Италия:

15033632_1107780626007500_539872032_n

„Един много приятен и вероятно ценен познат, първият италианец сред нас, д-р Асаджоли от психиатричната клиника във Флоренция. Професор Танци му е задал да изготви дисертация за нашата работа. Младежът е много интелигентен, изглежда има много обширни познания, и е ентусиазиран последовател, който навлиза в новата сфера с подходящата жизненост. Иска да ни посети следващата пролет.” (McGuire 1974, 241)

(Асаджоли така и не се среща с Фройд на живо, но е кореспондирал с него.)

***

През 1907 Роберто Асаджоли започва да пише докторската си дисертация, завършвайки я през 1910 (на 22-годишна възраст), като я именува „La Psicosintesi”. В нея той развива един холистичен подход към психологията, който се концентрира върху човешкия растеж и преживяванията с духовни измерения. Този подход цели да накара човек да живее по-пълноценно, и както сам Асаджоли се изразява: „Да живее възможно най-добре и да гледа на себе си с усмивка.”

Почти по същото време Роберто Асаджоли завършва и една критична статия за психоанализата, която смята за ограничена и незавършена. Въпреки това той е бил  силно отдаден на изследването и развиването на откритията на Фройд по отношение на детството и несъзнаваното. В интервю на Сам Кийн (от списание „Psychology today”, изд. декември 1974), Асаджоли отговаря на въпроса за основните разлики между Психоанализата и Психосинтеза:

„Ние обръщаме много по-голямо внимание на висшето несъзнавано и на развитието на Трансперсоналния Аз. В едно от писмата си Фройд казва: „Мен ме интересува единствено мазето на човешкото същество”. Психосинтезата се интересува от цялата сграда. Ние се опитваме да създадем един асансьор, който ще дава на човек достъп до всяко ниво на неговата личност. Все пак една сграда, помещаваща само мазе, е много ограничена. Ние искаме да отворим терасата, където вие можете да се препичате на слънце или да наблюдавате звездите.”

Главната му критика към психоанализата гласи, че тя е прекалено концентрирана върху патологичната страна на психиката и не успява да се концентрира и подсили достатъчно здравословното, като начин за изцеряване. Асаджоли също така твърди, че човешкото съзнание съдържа повече нива, отколкото показва моделът на Фройд. Така подходът на Асаджоли с времето включил в себе си, освен копнежите и нагоните, също любовта, волята, мъдростта и духовността. Така концепциите му обхванали цялото човешко същество.

Още докато работи в Психиатричната клиника в Цюрих, той е погълнат от психологическите изследвания, като проявявал специален интерес и към работата на Уилям Джеймс и Анри Бергсон. Там той се запознава с Карл Густав Юнг, с когото се сприятеляват. По думите на самия Асаджоли психологията на Юнг се доближава най-много до психосинтезата. (За повече информация прочетете статията „Юнг и психосинтезата”)

Развитие на Психосинтезата

През 1926 Асаджоли създава първия институт в Рим – „Институт за Култура и Терапия на Психиката” („Istituto di Cultura e Terapia Psichica”), който впоследствие се превръща в „Istituto di Psicosintesi”.В поканите за тържественото откриване пише, че в речта си той щял да говори за развиването на волята. По-късно една от най-значимите му книги излиза със заглавието: „Действието на волята”.

Асаджоли бил съгласен с Фройд, че лечението на травми от детството и развиването на здрав "аз" са необходими цели. Но в общи линии с работата си той се опитвал да покаже, че човешкото развитие не спира до там, и че здравият човек разполага с потенциал за растеж, който Маслоу по-късно нарича „самоактуализация”. Освен това Асаджоли се опитва да покаже, че човешкият потенциал също така разкрива възможността за преживявания с духовни и трансперсонални измерения.

Така Психосинтезата се явява първия предвестник на Хуманистичната и Трансперсонална психология на 60-те години, които оформят третата и четвъртата вълна в историята на западната психология.

За Асаджоли било важно да се гледа на Психосинтезата като на отворена психологична система в постоянно развитие, вместо като на някаква религиозна или философска доктрина. В първата си книга той пише:

„Психосинтезата не цели, нито се опитва, да дава някакво метафизично или теологическо обяснение на великата Мистерия – тя ви отвежда до вратата, но спира до там.”

Следователно за него било важно различните училища и институти, които възниквали из САЩ и Европа, да бъдат независими и децентрализирани. Той не проявявал никакъв интерес да става водач на каквото и да е движение или организация, и отказал да налага административен контрол върху развитието на психологичния подход.

Основният възглед на Асаджоли включва и индивид, и общество, като фокусът падал върху синтеза и обединяването, вместо върху анализа и разделянето на по-малки части. Асаджоли се опитал да създаде една психология, която да синтезира източния мистицизъм и философия със западната психоанализа и логика. Като наред с всичко това остава важно психосинтезата да остане в научната сфера.

Вдъхновенията на Асаджоли

Също като Карл Юнг, Асаджоли бил вдъхновен от източния и западния мистицизъм и езотеризъм. Майка му и съпругата му също са симпатизирали на Теософските концепции за битието. Съгласуваността между източната и западна мистични традиции може ясно да се види в представата му за Аз-а, която има голямо сходство с източното описание на „Атман”. За Асаджоли "Аз"-ът представлява ядро от съзнание и воля, което не е еднозначно нито с тялото, нито с чувствата или мислите. Самоосъзнаването според него е еволюция на съзнанието, като по-висшите разширявания на съзнанието водят до единение с универсалния Аз.  В книгата си „Трансперсоналното развитие” той пише:

„Стигнахме вече до 15-та група от символи, включваща възкресение и завръщане, или това, което в евангелията е описано като „завръщането на блудния син в бащината къща”. Това е завръщане към предходно състояние и разкрива едно завръщане към изначалното първично битие. Оттук възниква една теория за еманация на душата, която се спуска, слива се с материята, и след това се връща „у дома”, небесната родина, но не каквато е била преди, а обогатена от преживяването на самоосъзнатост, която е узряла след тежки мъки и борби.”

Асаджоли също така прави и няколко препратки към западни мистици като Йоан Кръстни и Св. Франциск от Асизи. 

В западната психология няма съмнения, че Уилям Джеймс, Карл Юнг и Виктор Франкъл са били духовно свързани личности. През целия си живот Асаджоли е черпил вдъхновение и от психодинамичните теории при разбирането на патологичните условия в нисшето несъзнавано. Той вярвал, че преди духовното развитие е трябвало първо да има психоанализа – не в класическия смисъл на думата – а една дълбока психологична трансформация.

* * *
През 1938 Институт по Психосинтез във Флоренция бил затворен от фашисткото правителство на Мусолини, което било критично настроено към еврейския произход на Асаджоли, към неговия хуманизъм и интернационализъм. Същата година той е арестуван и хвърлен в затвора, като в продължение на месец е държан под строг режим. Това оказало голямо въздействие върху по-нататъшното разработване на психосинтезата. Говори се, че той споделил с приятели как времето, прекарано в затвора, било интересен и ценен опит, който му предоставил възможността да упражнява психо-духовна практика. Чувствайки се безсилен, той направил важно откритие за волята. Установил, че той самият можел да избере как да реагира на живота в плен. По-късно разказал, че никога преди не бил изпитвал подобен мир и такава радост от факта, че е жив. Малко преди да умре започнал работа върху една статия за това негово преживяване, носеща името „Свобода в затвора”.

Втората световна война се оказала тежък период за семейството му, тъй като Асаджоли трябвало да живее по бункери и често се случвало да спи на открито. През 1943 бил преследван и се наложило да се крие в далечни планини. Случило му се два пъти да бъде преследван лично от нацисти. Те плячкосали и разрушили фермата на семейството му близо до Флоренция.

Този начин на живот по време на войната допринася за влошеното здраве както на него, така и на сина му Иларио, който умира от тежко белодробно заболяване на 28-годишна възраст.

След края на войната през 1945 Асаджоли продължил да разпространява и разработва психосинтезата. Центърът „Instituto di Psicosintesi” бил възстановен във Флоренция, където функционира и до ден днешен. През 1951 той създал „Италианския съюз за прогресивен юдаизъм”, който се основавал на принципите на откровеността, разбирането и сътрудничеството между хората и религиите, като имал за цел да изгради един органичен и творчески синтез на цялото човечество.

След Втората световна война психосинтезата започнала да се разпространява из САЩ и Европа. През 1957 била основана „Фондацията за изследване на психосинтезата” в Делауеър, САЩ. По-късно тя била преместена в Ню Йорк, и тази фондация издала няколко от трудовете на Асаджоли на английски. През 1958, след посещение на Асаджоли във Валми, САЩ, било основано училище, посветено на обучение в, и изследване на, психосинтезата. Впоследствие били основани много учебни заведения за психосинтеза в САЩ, Швейцария, Австрия и Англия. По онова време Асаджоли си сътрудничил с Ейбрахам Маслоу, чиято статия „Творческото отношение” била публикувана от „Фондацията за изследване на психосинтезата”.

През 70-те и 80-те години психосинтезата продължила да се разпростира из Северна Америка и Европа. Възникнали множество училища, като впоследствие голяма част от тях били затворени. В наши дни е възможно получаването на магистърска степен по психосинтеза в двата института в Лондон.

В Скандинавия институти по психосинтеза има в Швеция, Норвегия и Финландия, като се подготвя институт и за Дания.

Днес психосинтезата е призната от Европейската асоциация по психотерапия, като има своя собствена организация-чадър - „Европейска федерация на психотерапевтите, работещи с психосинтеза”.

* * *

Ще завършим това биографично описание на живота и делото на Асаджоли с изказване на Пиеро Феручи, един от учениците на Асаджоли, като той самият е именит автор и изследовател. Поради продължилото дълги години сътрудничество с Асаджоли, вероятно той е човекът, който го е познавал най-добре.

В предговора си към „Психология с душа” на Джийн Харди, Пиеро Феручи пише:

„Доколкото ми е известно, Роберто Асаджоли е единственият човек, който е взел лично и активно участие в протичането на двете отличителни и фундаментални революции в психологията през 20 век.

Първата революция била раждането на психоанализата и дълбинната психология в началото на века: Асаджоли, който по онова време бил млад студент по медицина, представил своята докторска дисертация върху психоанализата, написана с подкрепата на Фройд и Юнг, и издадена в списание „Jahrbuch”, и бил член на Фройдисткото общество в Цюрих – групата на първите пионери в психоанализата. Идеята за несъзнателните процеси, протичащи в ума, оставила траен отпечатък в него, който той по-късно развил в многообразие от хипотези, надхвърлящи границите на общоприетата психоанализа.

Втората революция, в която Асаджоли взел участие, включвала създаването на хуманистичната и трансперсонална психология през 60-те години. Ейбрахам Маслоу бил начело на тези нови разработки. Основната идея била проста: вместо да се фокусира върху патологията, за да даде определение на човешкото същество (както често се е постъпвало в психоанализата), или върху структурните прилики между човешката и животинска нервна система (както се допускало в бихевиоризма), хуманистичният и трансперсонален възглед, макар да не отричал откритията на другите школи, поставял главен акцент върху стремежа на организма към завършеност, върху потенциала на човешкото същество за растеж, разширяване на съзнанието, здраве, любов и радост.

Изобилието от контакти и обмени било от голямо значение за Асаджоли: да вземем предвид такива разнообразни запознанства (някои от тях кратки, други дълготрайни) като италианския идеалист Бенедето Кроче, руския езотерик П. Д. Успенски, германския философ Херман Кайзерлинг, индийския поет Рабиндранат Тагор, суфисткия мистик Инаят Хан, дзен учителя Д. Т. Сузуки, изследователя на Тибет Александра Дейвид Нийл, психолога Виктор Франкъл, основател на логотерапията, Робер Десуал, пионер в осъзнатото сънуване, и самия Карл Юнг, преди и след отделянето му от психоанализата. Такива обширни контакти, съчетани с един живот на експериментиране и размишление, несъмнено са допринесли към творението на Асаджоли, което той нарекъл Психосинтез.”

___________________________________

Превод от английски: Владимир Димитров

Съставител и редактор: Стелиян Славов

Настоящата статия е извадка от оригиналната, чиито автори са Kenneth Sørensen и Hanne Birkholm.
Източник

bg_BGBulgarian
bg_BGBulgarian