"Аз разглеждам психосинтезата като сериозен подход, който контрабалансира много от едностранните подходи в психологията”

frankl
~ Виктор Франкъл, създател на Логотерапията

 

“Най-голямата слепота, една от най-измамните вредни и опасни илюзии, които ни пречат да бъдем това, което бихме могли да станем и да достигнем високата цел, за която сме предопределени, е да смятаме, че сме цялостни и завършени като личности, че нашата индивидуалност е строго определена. Вярно е, че обикновено цялото ни внимание е насочено към външни проблеми от практическо естество. Непрекъснато гледаме да притежаваме материални блага, да постигаме професионални или социални успехи, да се харесваме на другите или да ги доминираме. Заети с тези миражи ние забравяме за себе си, забравяме да разберем кои и какво представляваме, забравяме да притежаваме себе си.” 

R.A.
~Р. Асаджоли, из "Психосинтеза: за хармония в живота", изд. Изток-Запад

 

Роберто Асаджоли:
„Ние обръщаме много по-голямо внимание на висшето несъзнавано и на развитието на Трансперсоналния Аз. В едно от писмата си Фройд казва: „Мен ме интересува единствено мазето на човешкото същество”. Психосинтезата се интересува от цялата сграда. Ние се опитваме да създадем един асансьор, който ще дава на човек достъп до всяко ниво на неговата личност. Все пак една сграда, помещаваща само мазе, е много ограничена. Ние искаме да отворим терасата, където вие можете да се препичате на слънце или да наблюдавате звездите.”

Пиеро Феручи:
„Доколкото ми е известно, Роберто Асаджоли е единственият човек, който е взел лично и активно участие в протичането на двете отличителни и фундаментални революции в психологията през 20 век.

Първата революция била раждането на психоанализата и дълбинната психология в началото на века: Асаджоли, който по онова време бил млад студент по медицина, представил своята докторска дисертация върху психоанализата, написана с подкрепата на Фройд и Юнг, и издадена в списание „Jahrbuch”, и бил член на Фройдисткото общество в Цюрих – групата на първите пионери в психоанализата. Идеята за несъзнателните процеси, протичащи в ума, оставила траен отпечатък в него, който той по-късно развил в многообразие от хипотези, надхвърлящи границите на общоприетата психоанализа.

Втората революция, в която Асаджоли взел участие, включвала създаването на хуманистичната и трансперсонална психология през 60-те години. Ейбрахам Маслоу бил начело на тези нови разработки. Основната идея била проста: вместо да се фокусира върху патологията, за да даде определение на човешкото същество (както често се е постъпвало в психоанализата), или върху структурните прилики между човешката и животинска нервна система (както се допускало в бихевиоризма), хуманистичният и трансперсонален възглед, макар да не отричал откритията на другите школи, поставял главен акцент върху стремежа на организма към завършеност, върху потенциала на човешкото същество за растеж, разширяване на съзнанието, здраве, любов и радост.

Изобилието от контакти и обмени било от голямо значение за Асаджоли: да вземем предвид такива разнообразни запознанства (някои от тях кратки, други дълготрайни) като италианския идеалист Бенедето Кроче, руския езотерик П. Д. Успенски, германския философ Херман Кайзерлинг, индийския поет Рабиндранат Тагор, суфисткия мистик Инаят Хан, дзен учителя Д. Т. Сузуки, изследователя на Тибет Александра Дейвид Нийл, психолога Виктор Франкъл, основател на логотерапията, Робер Десуал, пионер в осъзнатото сънуване, и самия Карл Юнг, преди и след отделянето му от психоанализата. Такива обширни контакти, съчетани с един живот на експериментиране и размишление, несъмнено са допринесли към творението на Асаджоли, което той нарекъл Психосинтез.”

bg_BGBulgarian
bg_BGBulgarian